Хе­мо­рои­ди­те са най-раз­прос­тра­не­но­то за­бол­ява­не на пра­во­то чер­во. Спо­ред офи­циал­на­та статистика около 40 на сто от хората страдат от хемороиди.
Проблемът е, че повечето се сра­му­ват да оти­да­т на лекар и опи­тва­т да се ле­ку­ват са­мос­тоя­тел­но, защото се страхуват от бол­ката при прегледа. При из­след­ва­не обаче задължително се сла­га мес­тна упой­ка, за­то­ва не от­ла­гай­те, а се под­ло­же­те на прег­лед. При гра­мот­но про­ве­де­но ле­че­ние обо­стряне­то на хе­мо­рои­ди­те мо­же да пре­ми­не до­ри са­мо за ед­на сед­ми­ца. Раз­би­ра се, пон­яко­га се на­ла­га опе­ра­тив­но ле­че­ние, но съ­щес­тву­ват и мно­го по-ра­ди­кал­ни и щад­ящи ме­то­ди­ки. Те не са­мо са по-ефикасни, но и мно­го рядко водят до ус­лож­не­ния. По прин­цип в по­ве­че­то слу­чаи те са ал­тер­на­ти­ва на опе­ра­тив­ни­я ме­тод.

В пър­вия ста­дий се уве­ли­ча­ват хе­мо­ро­и­дал­ни­те въз­ли, а то­ва чес­то се съп­ро­вож­да с кър­ве­не при де­фе­ка­ция. От про­дъл­жи­тел­но­то пре­пъл­ва­не с кръв сте­ни­те им се раз­тя­гат и ста­ват мно­го тън­ки. По тях се по­я­вя­ват еро­зии и скъс­ва­ния. Из­ти­ча­ща­та кръв е ар­те­ри­ал­на, с ален цвят. Има и друг ва­ри­ант на бо­лест­та, ко­га­то не се по­лу­ча­ва кър­ве­не, а са­мо сър­беж, па­ре­не и усе­ща­не за чуж­до тя­ло в об­ласт­та на ануса. Те­зи сим­п­то­ми не са пос­то­ян­ни,

а то­ва заб­луж­да­ва мно­го от стра­да­щи­те

Те не се об­ръ­щат за по­мощ при спе­ци­а­лист и пос­те­пен­но, го­ди­на след го­ди­на, се сти­га до хро­нич­ни хе­мо­ро­и­ди. А те изис­к­ват се­ри­оз­но ле­че­ние, за­що­то прог­ре­си­рат.

Хе­мо­ро­и­дал­ни­те въз­ли са прик­ре­пе­ни към пра­во­то чер­во чрез мус­кул­ни влак­на. Ако оба­че въз­ли­те “из­пъл­зят” на­вън, ве­че го­во­рим за вто­ри ста­дий на бо­лест­та. Мо­же би при вас се раз­ви­ва точ­но то­зи вто­ри ста­дий. Но той все още не е най-опас­ни­ят. Мус­ку­ли­те са си на­пъл­но ра­бо­тос­по­соб­ни и въз­ли­те лес­но “се при­би­рат” на­вът­ре. По­ня­ко­га се по­я­вя­ва кър­ве­не, но не все­ки път. И точ­но то­ва е мо­мен­тът, ко­га­то

тряб­ва да взе­ме­те по-се­ри­оз­ни мер­ки. До­ри и да ня­ма­те бол­ки

За­що­то в про­ти­вен слу­чай се сти­га до тре­тия ста­дий. Той е не са­мо бо­лез­нен, а и мно­го неп­ри­я­тен ка­то усе­ща­не.

То­га­ва въз­ли­те мо­гат да се “при­бе­рат” на­вът­ре са­мо ако им по­мог­не­те с ръ­ка. И не са­мо то­ва. В то­зи ста­дий въз­ли­те мо­гат да за­поч­нат да “из­с­ка­чат” на­вън дори при вся­ко ми­ни­мал­но фи­зи­чес­ко на­то­вар­ва­не. Тряб­ва да се обър­не­те към спе­ци­а­лист. В тре­тия ста­дий на бо­лест­та задължително тряб­ва да се за­поч­не ле­че­ние.

А не да ча­ка­те чет­вър­тия ста­дий,

как­то обик­но­ве­но се случ­ва. То­га­ва мус­ку­ли­те окон­ча­тел­но гу­бят сво­я­та елас­тич­ност и ста­ва не­въз­мож­но хе­мо­ро­и­дал­ни­те въз­ли да се вър­нат на мяс­то­то си.

Ос­та­ват си от­вън на за­д­ния про­ход във вид на въз­па­ле­ни гроз­до­вид­ни кис­ти. А и бол­ка­та е не­по­но­си­ма, до­ри от съв­сем ле­ко до­кос­ва­не.

ДВИЖЕТЕ СЕ ПОВЕЧЕ, ОТКАЖЕТЕ СЕ ОТ ЛЮТОТО, АЛКОХОЛА И ЦИГАРИТЕ

Мо­ля да от­го­во­ри­те да­ли хе­мо­ро­и­ди­те са нас­лед­с­т­ве­но за­бо­ля­ва­не? Кои фак­то­ри най-мно­го вли­я­ят за прог­ре­си­ра­не­то на бо­лест­та?

Сте­фан Ди­мов, То­по­лов­г­рад

По-ра­но се смя­та­ше, че хе­мо­ро­и­ди­те са нас­лед­с­т­ве­но за­бо­ля­ва­не. Оба­че ако го­во­рим за нас­лед­с­т­ве­ност, то е са­мо от глед­на точ­ка на тра­ди­ци­и­те на хра­не­не в ед­но се­мей­с­т­во нап­ри­мер. Кол­ко­то и дре­бен да из­г­леж­да то­зи еле­мент, на­чи­нът на сдъв­к­ва­не на хра­на­та е един от ос­нов­ни­те рис­ко­ви фак­то­ри за по­лу­ча­ва­не на хе­мо­ро­и­ди. Ко­га­то хра­на­та се сдъв­че доб­ре, тя по-лес­но се пре­ра­бот­ва и от ос­та­на­ли­те ор­га­ни на сто­маш­но-чрев­ния тракт и съ­от­вет­но по-доб­ре се ус­во­я­ва от ор­га­низ­ма. И в край­на смет­ка - та­зи пре­ра­бо­те­на ве­че хра­на се из­х­вър­ля мно­го по-лес­но от ор­га­низ­ма. Ако час­ти­ци хра­ни­тел­ни ос­та­тъ­ци за­сед­нат и зас­то­ят в чер­ва­та, се по­я­вя­ва за­пек. И ка­то след­с­т­вие - хе­мо­ро­и­ди.

То­ва е са­мо ед­на­та част на проб­ле­ма. Има цял спи­сък “гас­т­ро­но­ми­чес­ки” пред­пос­тав­ки за въз­ник­ва­не на та­зи бо­лест - зло­у­пот­ре­ба с лю­ти­ва хра­на, с ал­ко­хол съ­що. Про­дъл­жа­ва­ме с упо­ри­то­то пу­ше­не и най-ве­че лип­са­та на дос­та­тъч­но съ­е­ди­ни­тел­на тъ­кан. За­пе­кът и лю­ти­ва­та хра­на уве­ли­ча­ват при­то­ка на ар­те­ри­ал­на кръв, ал­ко­хо­лът и пу­ше­не­то стес­ня­ват кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве, а лип­са­та на съ­е­ди­ни­тел­на тъ­кан на­ру­ша­ва ра­бо­та­та на сто­маш­но-чрев­ния тракт.

Вди­га­не­то на мно­го теж­ки пред­ме­ти и го­ля­мо­то фи­зи­чес­ко на­то­вар­ва­не съ­що мо­гат да про­во­ки­рат хе­мо­ро­и­ди.

То­ва за­бо­ля­ва­не мо­же да е след­с­т­вие и от дру­ги бо­лес­ти ка­то ци­ро­за на чер­ния дроб, аде­ном на прос­та­та­та или ту­мор на мат­ка­та. И не на пос­лед­но мяс­то, хе­мо­ро­и­ди мо­гат да се раз­ви­ят по вре­ме на бре­мен­ност.

ВНИ­МА­НИЕ!
Мно­го се­ри­о­зен рис­ков фак­тор е се­дя­ща­та ра­бо­та, въ­об­ще за­сед­на­ли­ят на­чин на жи­вот. То­ва во­ди до зас­то­я­ва­не на кръв в мал­кия таз и на­ру­ша­ва по­да­ва­не­то на кис­ло­род към сте­ни­те на ве­ноз­ни­те кръ­во­нос­ни съ­до­ве. Хо­ра­та на се­ло по-мал­ко стра­дат от хе­мо­ро­и­ди - те се дви­жат по­ве­че и се хра­нят по-здра­вос­лов­но.

НОВИТЕ МЕТОДИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ

Мо­ля да обяс­ни­те по-под­роб­но как­ви са но­ви­те ме­то­ди за ле­че­ние на хе­мо­ро­и­ди?

Стан­ко Стан­ков, Бур­гас

Ще за­поч­нем със скле­ро­те­ра­пи­я­та. Тя се при­ла­га в на­ча­лен ста­дий на за­бо­ля­ва­не­то, ко­га­то хе­мо­ро­и­дал­ни­те въз­ли още не са “из­пад­на­ли” от нор­мал­но­то си по­ло­же­ние. В тях се вкар­ва скле­ро­зи­ра­що ве­щес­т­во, под дей­с­т­ви­е­то на ко­е­то тъ­кан­та на кръ­во­нос­ния съд се за­мес­т­ва със съ­е­ди­ни­тел­на тъ­кан. Та­ка въ­зе­лът пос­те­пен­но на­ма­ля­ва и неп­ри­ят­ни­те усе­ща­ния из­чез­ват. Кур­сът на ле­че­ние се със­тои от два се­ан­са.

Друг ал­тер­на­ти­вен на опе­ра­ци­я­та ме­тод е т.нар. ли­ги­ра­не с ла­тек­со­ви пръс­тен­че­та. То­зи ме­тод се при­ла­га ве­че във II-III ста­дий на за­бо­ля­ва­не­то, ко­га­то хе­мо­ро­и­дал­ни­те въз­ли са “из­пад­на­ли”. Са­ми­ят въ­зел се прис­тя­га в ос­но­ва­та му със спе­ци­ал­но ла­тек­с­но пръс­тен­че. Та­ка ли­шен от под­х­ран­ва­не, след око­ло 10 дни той се от­къс­ва и се из­хвърля на­вън.

След­ва­щи­ят мо­де­рен ме­тод се на­ри­ча ин­ф­ра­чер­ве­на фо­то­ко­а­гу­ла­ция. Тук ефек­тът се пос­ти­га чрез по­ток топ­лин­на енер­гия, ко­я­то въз­дей­с­т­ва на сте­на­та на хе­мо­ро­и­дал­ния въ­зел.Про­дъл­жа­ва­ме с елек­т­ро­ко­а­гу­ла­ци­я­та - то­ва оз­на­ча­ва “пре­га­ря­не” с елек­т­ри­чес­ки ток. След­ва кри­о­дес­т­рук­ция - въз­дей­с­т­вие с нис­ки тем­пе­ра­ту­ри. Хе­мо­ро­и­дал­ни­ят въ­зел мо­же да се от­с­т­ра­ни и чрез ра­ди­о­хи­рур­ги­чен ме­тод.

Мно­го чес­то се при­ла­га ком­би­ни­ра­но ле­че­ние - всич­ко за­ви­си от ин­ди­ви­ду­ал­ни­те осо­бе­нос­ти на бол­ния и от то­ва в как­во със­то­я­ние се на­ми­рат хе­мо­ро­и­дал­ни­те въз­ли.

ВНИ­МА­НИЕ!
За про­фи­лак­ти­ка на хе­мо­ро­и­ди­те, как­то и на ва­ри­коз­но раз­ши­ре­ни­те ве­ни, спе­ци­а­лис­ти­те съ­вет­ват през де­ня по-чес­то да пра­ви­те уп­раж­не­ния. Ето ед­но под­хо­дя­що: пов­ди­гай­те се на пръс­ти, но та­ка, че пе­ти­те да са са­мо на един сан­ти­ме­тър раз­с­то­я­ние от по­да.

Пов­то­ре­те 30-40 пъ­ти, мо­же и по­ве­че. Друг по­ле­зен съ­вет е да вклю­чи­те в ме­ню­то си смо­ки­ни и мор­с­ко зе­ле. Те­зи про­дук­ти ре­гу­ли­рат съ­сир­ва­е­мост­та на кръв­та и ук­реп­ват сте­ни­те на кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве.

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ...

...На­по­леон съ­що е стра­дал от хе­мо­рои­ди. Каз­ват, че бе­зум­на­та бол­ка, коя­то из­пит­вал им­пе­ра­то­рът, пов­лия­ла за сък­ру­ши­тел­но­то му по­ра­же­ние в бит­ка­та при Ва­тер­ло. Но вие не ос­тавяй­те хе­мо­рои­ди­те да се пре­вър­нат във ва­ше­то “Ва­тер­ло”. Не се за­ни­ма­вай­те със са­мо­ле­че­ние и спо­кой­но - без страх и без ни­как­ва сра­меж­ли­вост, по­се­те­те спе­циа­лист. За да мо­же­те да про­дъл­жи­те ка­чес­тве­но жи­во­та си.